Чайна Дейли: Западният модел не е единствената форма на демокрация
Сонг Чен, enapp.chinadaily.com Следвайте " Гласове " в Телеграм
Редакционна записка: Така наречената Среща на върха за народна власт, свикана от президента Джо Байдън, отразява неговата рискова настройка в жанр " студена война " и ще подбуди борба и политическо разделяне измежду интернационалната общественост. Ходът на Съединените щати за делене на света на „ демократични “ и „ недемократични “ лагери, за което употребяват собствен личен стандарт, разкрива опитите да запазят световната си надмощие. Експерти споделиха вижданията си по казуса пред China Daily.
В продължение на десетилетия след Втората международна война светът беше принуден да има вяра, че западната народна власт е ключът към триумфа на всяка държавност и е основополагащият камък за световно ръководство. По мотив колапса на Съветския съюз японско-американският политически икономист Франсис Фукуяма отиде даже до такава степен, че разгласи западната демократична народна власт за единствената форма на ръководство.
Въпреки това, митът, който той пропагандира в книгата си „ Краят на историята и последният човек “ живя малко, по причина на Китай – въздигаща се икономическа мощ с друга политика след влизането ѝ в Световната комерсиална организация през 2001 година. Това, че политическата ѝ система е друга от западната народна власт не попречи на нейния стопански триумф, макар комерсиалните войни със Съединени американски щати и пандемията от Ковид 19. Всъщност, това беше единствената огромна стопанска система, която реализира позитивен стопански растеж през 2020 година.
Светът е в остра потребност от координирано световно съдействие пред лицето на световните промени, само че все пак световното ръководство, което се очакваше ръководещата суперсила да предложи, отсъства изцяло. За сметка на това тя всява ужас в световното ръководство.
През годините световното ръководство, основаващо се на правилата на Организация на обединените нации, беше похитено от властващия хегемон и неговите съдружници, в услуга на личните им ползи. Някои западни сили обаче не престават да упорстват на термина „ ред, учреден на разпоредбите “ в реториката си, без значение че разпоредбите се интерпретират по техен усет.
Макар поляризираният свят да е към момента в разгара на пандемията, многостранното световно съдействие става все по-фрагментирано от идеологическия раздор, възкресен от гроба на Студената война. По подигравка това бе направено в името на отбраната на демократичната народна власт – същата форма на народна власт, която Съединените щати и Западът проповядват и пропагандират по целия свят. Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън не остави никакво подозрение за бинарния избор, който се предлага на света – народна власт или авторитаризъм.
Всички национални страни са категоризирани еднолично от Съединените щати като демократични или други. Изборът на поканените от Байдън страни на първата виртуална Среща на върха за народна власт през 2021 година приказва доста за критериите на Съединени американски щати. През геополитическата призма на Съединените щати демокрацията не е нищо друго, с изключение на комфортен инструмент на политическата целенасоченост при набирането на поддръжка за Вашингтон за заклеймяване на Пекин на фона на отслабващия Pax Americana.
Старият етикет „ авторитаризъм “ беше върнат към живот от инструментариума на Студената война, с цел да се отчужди Китай от интернационалната общественост. Демокрацията беше взета на въоръжение, с цел да се изолира и отдели Китай – най-големият кандидат против господството на Съединени американски щати – от останалия свят.
Никой не би отрекъл, че демокрацията е полезност, която цялото човечество споделя. Тя е параметър на световното ръководство. Но в никакъв случай не е имало единствен модел на народна власт, който да приляга на всяка една страна. Моделът „ един размер приляга на всички “ е просто неосъществим. Нито пък може демокрацията да е панацея за отнасяне на всички проблеми на ръководството.
Въпреки това, западният модел на демократична народна власт беше трансфорат в единствен референтен модел на народна власт, а всеобщото изборно право и многопартийната изборна институция „ един човек – един глас “ бяха посочени за крайъгълен камък на демокрацията. С помощта на световния дискурс Западът сполучливо монополизира правото да пояснява демокрацията в международен мащаб. Това трансформира света в лесна цел за демократичното оръжие на Запада. Отново и още веднъж Западните сили предизвикваха „ промяна на режима “ в страни, които не се прекланят пред техния диктат. Воденият от Съединени американски щати Запад безмилостно погазва суверенитета на страните, макар че Хартата на Организация на обединените нации категорично акцентира, че никоя страна няма карт бланш да постанова мечтаните от нея правила и политики на други страни, без значение от основанията. Тъй като демокрацията е параметърът на световното ръководство в актуалния свят, само справедливият метод е народът на дадена страна да има правото да избира лична форма на ръководство.
Повтарящите се провали на демократични държавни управления от западен вид демонстрират, че същността на демократичното ръководство не се състои в установяването на многопартийна изборна система сама по себе си, а по-скоро в нейната изчерпателност – било то в процеса на взимане на решенията или при формулирането и провеждането на политиките.
Успоредно с това „ един човек – един глас “ не е принцип, лишен от дефекти, още повече когато изборните операции се трансформират в съпътстваща норма, безмълвно призната за належащо зло в практиката на електоралната народна власт. Дискреционната тежест, която се придава на определянето на изборните граници, сама по себе си е изкривена форма на народна власт.
Макар Западът да застъпва прилежно силата на бюлетините, когато става дума за използването на правилото „ един човек – един глас “, действителното присъединяване на гласоподавателите във образуването на ръководството на страната мъчно надвишава рамките на изборния развой. Следизборното формулиране на политиката е съвсем монополизирано от законотворците, някои от които са безспорни новаци, лишени от опит и знания по обществена администрация.
Оставайки лишени от опция за присъединяване, аспирациите на електората по-скоро постоянно са пренебрегнати в интерес на партийните ползи, трансформирайки по този метод ръководството в чисто партийно. Това изяснява за какво в редица моменти законодателите в някои Западни демокрации избират да кръстосват рога във връзка дребни партийни проблеми за сметка на благосъстоянието на хората и техните пари като данъкоплатци. Практиката на отсрочване на диспути в американския Конгрес е един от най-ярките образци. Чрез използването на това по този начин наречено филибустиране, законодателството е сведено до чист спектакъл на превъзходство на партийните сили, изцяло откъснат от народа като цяло.
От друга страна, Западът, по силата на тоталната си доминация над интернационалния медиен дискурс, в никакъв случай не е спирал да разказва Китай като властническа страна, лишена от западната многопартийна изборна система с нейните механизми за надзор. Обаче Западът няма никаква визия по какъв начин едно оповестено за властническо ръководство съумява да се радва на извънредно висока социална поддръжка в продължение на десетилетия.
Докладът от едно изследване, озаглавен „ Разбиране на устойчивостта на ККП – изследване на китайското публично мнение във времето “, оповестен през юли 2020, евентуално има за цел в допълнение да озадачи Запада. Неговият създател Едуард Кънингам от ASH Център за демократично ръководство и нововъведения към Харвард Кенеди скуул, споделя за откритията си, че „ от началото на наблюденията през 2003 година удовлетворението на китайските жители от ръководството безусловно е минало границата. Китайските жители правят оценка държавното управление като по-способно и дейно от всеки път – от въздействието на необятните национални политики, до държанието на локалните градски чиновници. Любопитно е, че по-маргинализираните групи от по-бедните вътрешни региони в действителност са относително по-склонни да споделят възходящо задоволство. “
Подобни сведения се явяват противоречащи на предвижданата през демократичната демократична оптика орис на „ властническото ръководство “. Чистата надменност и високомерието на западните елити против всичко непознато и не-западно, от ден на ден им пречат да одобряват всякаква различна форма на народна власт в световния политически набор.
Една такава форма е китайският модел на ръководство, който в никакъв случай не е бил лишен от насочени към хората детайли на демокрацията. Западът настойчиво си затваря очите за присъщото на китайския модел на ръководство наложително консултиране, което внезапно контрастира с нормата за ръководство на множеството демокрации от западен вид. Последната дава тип, че има независимост на деяние, само че крайният резултат от взимането на решения е „ спечелилият получава всичко “, без значение от разликата в болшинството. Обратно на това, детайлът на консултиране, имащ за цел да съобрази възгледите на малцинството, прави китайският модел на „ консултираща народна власт “ още по-всеобхватен в практиката си.
Високият рейтинг на утвърждение от над 90%, с който се употребява китайското ръководство, както е открито от Кънингам в неговото изследване, би трябвало заслужено да бъде одобряван като преобладаващо утвърждение за системата на формулиране и използване на политики в границите на ръководството на ККП. Все отново в демократичната процедура изборът на народа е най-важният. Нивото на доверие на хората в ръководството е най-хубавото барометрично премерване за метода, по който техните претенции са задоволени в дадена страна. Това сигурно повече подхожда на демокрацията, спрямо елементарната форма на електорална народна власт.
Докато светът се насочва към нова епоха на многополярност, се чака да се появяват разнообразни модели от идеологическия и културния набор и те би трябвало да бъдат одобрявани с великодушна и необятна приемливост и приобщаване.
Сред ескалиращите аспирации и претенции в целия свят би трябвало да сме настроени да прегърнем един нов модел на световно ръководство, отличаващ се с по едно и също време битие на разнообразни модели на народна власт. Все отново демокрацията към този момент не е монопол на избрана страна, била тя ръководещ хегемон, или не.
Това е редактираната версия на речта на създателя на Втория интернационален конгрес за народна власт в Пекин на 23 март 2023 година.
Сонг Чен е ръководител на Centre for New Inclusive Asia, Куала Лумпур, Малайзия
Инфо: chinadaily.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
